Енергийната ефективност е интегрална характеристика на материалната среда за живот и производство, която показва степента на целесъобразно използване на енергията и енергийните ресурси. Енергийната ефективност е производна на доминиращите технологии в материалната сфера и обичайния начин на живот и потребление на хората.
Основните технологични тенденции, определящи енергийната ефективност си пробиват път в производството, бита, сградния фонд, транспорта и техническата инфраструктурна. Възможностите за постигане на сградна ефективност към момента са чрез нанотехнологии за нови строителни материали, ново поколение осветителни, климатични, водоснабдителни и водоочистни системи, конструкции на жилищни и обществени сгради с нулеви емисии и собствено производство на енергия от ВЕИ /вятърни, соларни, геотермални/. Енергийната ефективност на транспортна може да се постигне чрез обществен и частен електротранспорт, ново поколение биогорива и други технологии с неутрални парникови емисии. Съществуващите технологии за производствена и инфраструктурна ефективност са разширяваща се газификация и комбинирани парогазови цикли, нови енергоспестяващи технологии и средства за производство, интелигентни и децентрализирани електрически мрежи, системи за мониторинг и управление на потреблението на електроенергия, механично и биологично пълно рециклиране на отпадъците. Новата степен на енергийна ефективност се формира от взаимносвързани, допълващи се, но и конкуриращи се технологии и технологични миксове.
ВЕИ и системите за съхранение на електроенергия са концепция за интелигентни електрически мрежи, обуславяща модернизация на електрическата мрежа чрез интеграция на електрическите и информационни технологии между всяка точка на производство и всяка точка на потребление на електроенергия.
Предвижда се локални децентрализирани ВЕИ и системи за съхранение на електроенергия да покрият и неелектрифицираните територии на развиващите се страни, вместо да се изграждат централизирани мрежи по старата технология. Очаква се през следващите две, три десетилетия да израстне огромна индустрия за интелигентни електрически мрежи с нов бизнес модел, нови играчи и един от най-големите по обем глобални пазари на технологии, съоръжения, прибори, софтуер и инженерингови услуги. В тази нововъзникваща индустрия българският бизнес би могъл да заеме някои от печелившите ниши, ако успее своевременно да се позиционира и при наличие на дългосрочна стимулираща държавна стратегия.
Преходът от емисионна към чиста и икономически ефективна енергетика не може да бъде осъществен дискретно преобразувайки части от системата. Успешно и с минимални разходи ще преобразуват енергийната си система само страни с ясна стратегия, комплексен подход и висока степен на гъвкавост, навременни и адекватни реакции на бързо променящите се технологични тенденции.
Такъв подход е заложен в Европейската платформа за изграждане на ново поколение електрогенерираща, преносна и разпределителна мрежа до 2040 г. Тя ще бъде технологичната инфраструктура за развитието на единен европейски високо ефективен енергиен пазар в интерес на производителите, потребителите и природното равновесие. Потоците от информация, обработвана от електроразпределителните компании, ще нараства като резултат на по-голямото взаимодействие между страните, но разходите трябва да бъдат внимателно оправдани.
