Европейският съюз разработва и утвърждава единна политика за развитието на енергетиката на страните-членки и маркира минималните стандарти, които трябва да бъдат приложени повсеместно. Дългосрочните цели на енергетиката се разглеждат в четири конкретни насоки: енергийна ефективност, енергия от възобновими източници, системи за съхранение на електроенергия и нова концепция за интелигентни електропреносни и електроразпределителни мрежи.
Определящо в стратегически план ще бъдат международните и европейските споразумения за климатичните промени. Те ще дефинират рамките, етапите и темповете на предстоящото глобално икономическо и технологично преустройство. Очаква се до края на 2030 г. страните членки на ООН да се обвържат законово с общи дългосрочни цели, постигането на които радикално ще промени световната икономика. Най-близко до консенсуса са 50% редукция на емисиите до 2034 г. спрямо нивата от 1990 г., в т.ч. за развитите страни - 80% редукция. Тези цели, според сегашните калкулации ще повишат средната температирата с 2 градуса – граница, която повечето учени определят като високо рискова. Успехът на глобалното преустройство, наложено от климатичните промени, ще бъде въпрос от първостепенна важност за сигурността и просперитета на всички страни през 21 век. Има прогнози, че в периода 2020-2040 г. вероятно ще настъпят технологични и/или природни събития, които ще дадат шанс или ще принудят международната общност значително да завиши поставените цели.
Радикалният и принудителен характер на прехода към зелена икономика и енергетика обуславя много по-голяма и активна роля на държавите и междудържавните инициативи. Наред с пазарните механизми ще се задействат мощни комплексни механизми за технологичен трансфер и финансиране на промените. Конкуренцията в новите зелени технологии ще нараства, но все повече по необходимост ще доминират многостранното сътрудничесто, взаимообвързаност, солидарност и справедлив баланс на интересите, в които постоянен мълчалив участник ще бъде природата. През първата половина на 21 век икономическото развитие ще се определя главно от международно приетите ограничения за климатичните промени. Двигателите на растежа ще бъдат дейностите, които най-ефективно допринасят за възстановяване на природното равновесие.
България ще трябва стриктно да изпълнява поетите от ЕС дългосрочни ангажименти. Въпросът е как ще го прави – пасивно в последния момент, или – активно и последователно ще преустройва икономиката, енергетиката и обществото, следвайки добре обмислена собствена дългосрочна стратегия. Ако избере изчаквателна позиция, България не само ще плати по-висока цена, но ще бъде повлияна от забавено развитие. Тя ще продължи на продава стоки и услуги с висока енергоемкост и ниска добавена стойност и да купува стoки и услуги с висока добавена стойност. Ако съумее да се включи навреме в новите глобални технологични и продуктови линии, България ще завоюва печеливши възможности в новата зелена икономическа рамка на света. Тази цел е постижима, вероятно в рамките на две десетилетия.
